Excelenţă,
Bulgaria, în calitate de membru NATO şi EU, are responsabilităţi în securizarea frontierelor şi implementarea securităţii colective. Care sunt legăturile şi colaborările cu România, în acest sens?

Bulgaria şi România participă activ în Procesul de Cooperare în Europa de Sud-Est (PCESE) şi îl privesc ca un format regional de bază al dialogului politic pentru întărirea încrederii şi securităţii şi pentru consolidarea standardelor europene în relaţiile între ţările din regiune.

Domnule Ambasador,
Dunărea şi Marea Neagră reprezintă pentru Bulgaria şi România elemente strategice de importanţă deosebită. Cum apreciaţi rolul statelor noastre în rezolvarea problemelor strategice şi geopolitice, în relaţiile cu partenerii europeni şi NATO? Dar cu Rusia şi Turcia?

Da, într-adevăr fluviul Dunărea şi Marea Neagră au o importanţa strategică pentru cele două ţări. În primul rând am să vă spun câteva cuvinte despre fluviul Dunărea. Bulgaria se aşteaptă la un progres în ceea ce priveşte strategia UE pentru regiunea fluviului Dunărea, care urmează de a fi adoptată de Consiliul European de primăvară în timpul preşedinţiei prin rotaţie a Ungariei. Ţara noastră contribuie activ la elaborarea acestei strategii pentru planificarea dezvoltării regiunii Dunării în contextul politicii europene regionale şi pentru elaborarea altor strategii ale UE, ca o strategie pentru viitor pentru crearea unor locuri de muncă şi dezvoltare „Europa 2020”.
Noi suntem ferm hotărâţi să folosim efectiv posibilităţile oferite cu scopul realizării unor proiecte de infrastructura de importanţă naţională şi europeană, care contribuie pentru dezvoltarea social-economică a întregii macroregiuni Dunărene. Cele mai importante dintre ele sunt: NABUCO, Podul 2 pe Dunăre la Vidin-Calafat, noi poduri eventual la Oreahovo – Bechet şi Silistra-Călăraşi, precum şi înfiinţarea unor puncte de trecere ale frontierei, înfiinţarea unor complexe hidrotehnice, construirea unei conexiuni între reţelele de gaze ale celor două ţări la Ruse-Giurgiu şi altele.
Prin planificare social-economică şi planificarea de spaţiu, printr-o gestionare mai bună, cu sprijinul tuturor ţărilor si al partenerilor interesaţi, Bulgaria şi România vor lucra în următoarele domenii de prioritate:
– Îmbunătăţirea accesului, legăturilor de transport şi comunicaţiilor pe fluviul Dunăre şi spre fluviul Dunăre şi folosirea efectivă a resurselor energetice;
– Îmbunătăţirea calităţii apelor, protecţia biodiversităţii, prevenirea şi gestionarea riscului;
– Creşterea competitivităţii regiunilor prin inovaţii, educaţie, cultura, turism, dialog multicultural şi păstrarea identităţii regionale şi a patrimoniului cultural bogat;
– Îmbunătăţirea sistemului de gestionare, creşterea capacităţii administrative, cooperarea şi rezolvarea problemelor de securitate.
Regiunea macroeconomică dunăreană şi regiunea Mării Negre sunt indisolubil legate nu numai din punct de vedere geografic. Ca membru al UE, Bulgaria a contribuit ca Uniunea sa aibă o poziţie şi implicare mai activă în toate problemele securităţii în regiunea Mării Negre, ca o frontieră naturală externă a UE. Noi privim problemele legate de stabilitatea şi cooperarea în regiunea Mării Negre în contextul mai larg al securităţii euro-atlantice şi al cooperării.
Abordarea noastră de principiu pentru politica NATO în regiunea Mării Negre este că Bulgaria, România si Turcia au o responsabilitate specială. Considerăm că aceste ţări ar trebui să susţină un dialog bilateral şi trilateral constant, coordonat, echivalent, cu scopul de a elabora o strategie adecvată şi practica NATO pentru garantarea securităţii şi stabilităţii în regiune.
Convenţiile semnate în anul 2006 de Bulgaria şi România, pentru cooperare în domeniul apărării cu SUA, sunt un pas calitativ nou al parteneriatului strategic şi un factor suplimentar pentru garantarea securităţii în regiunea Mării Negre.
Un element nou de mare importanţă pentru situaţia de securitate în regiunea Mării Negre este creşterea rolului şi importanţei proiectelor de infrastructură, cu impact în special asupra problemelor legate de securitatea energetică a Balcanilor şi Europei.
Bulgaria participă deplin în activităţile de punere în aplicare a Documentului referitor la consolidarea încrederii şi a securităţii în domeniul maritim-militar în Marea Neagră. Acordăm o mare importanţă schimbului de informaţii conform condiţiilor stabilite în acest document şi participării la exerciţiile anuale de încredere prevăzute în el, ceea ce la rândul său contribuie la creşterea transparenţei în activitatea forţelor maritime militare ale ţărilor din zona Mării Negre şi consolidarea încrederii între ele.
Ţara noastră participă constructiv în activitatea grupului operativ pentru colaborare maritimă militară în Marea Neagră (BLACKSEAFOR). Considerăm că BLACKSEAFOR este unul din mecanismele importante pentru garantarea păcii şi a stabilităţii în regiune.
La întrebarea Dumneavoastră referitoare la Rusia: Bulgaria consideră că Federaţia Rusă este un factor crucial în Europa şi regiunile învecinate, precum şi un partener pentru rezolvarea problemelor globale. Sprijinim dezvoltarea cooperării constructive între UE şi Rusia, bazată pe încredere reciprocă, responsabilitate comună şi interese comune. La formarea poziţiei comune a UE pentru Rusia, Bulgaria doreşte să fie făcută o balanţa acceptabilă şi să fie măsurate şi protejate interesele specifice a tuturor ţărilor membre. Menţinerea solidarităţii între parteneri este de mare importanţă pentru ţările membre mai mici, ca Bulgaria, dar considerăm că ea este şi în folosul tuturor celorlalte ţări.
În legătură cu politica UE faţă de regiunile vecine, mai ales cele estice, vom putea sprijini includerea Rusiei în proiecte concrete ale parteneriatului estic şi ale Sinergiei Mării Negre.

Domnule Ambasador,
Geopolitica resurselor energetice are un mare impact în actuala etapă de dezvoltare economică. Sunt scenarii de trasee care avantajează sau dezavantajează Bulgaria. Consideraţi că, prin prisma axei danbiano-pontice, Bulgaria poate deveni un actor geopolitic important în dezvoltarea unor proiecte energetice? Care ar fi acestea?

Da, în aceasta etapă problemele energetice au o influenţă esenţială – iar în unele situaţii decisivă – în formarea deciziilor de politică externă nu numai pentru marile puteri, ci şi pentru toate ţările, pentru că resursele energetice sunt o condiţie de bază pentru dezvoltarea economiei contemporane. Nu întâmplător diplomaţia energetică este poate cel mai interesant domeniu în diplomaţia modernă. Bulgaria şi România au avantajul de a fi situate într-o regiune care, din cauza parametrilor săi, este foarte potrivită pentru comunicaţiile contemporane energetice. În afara de legăturile deja existente pentru transportarea energiei, petrolului, gazelor, în ultimii ani se realizează negocieri intensive pentru proiecte energetice mari ca NABUCCO, SOUTH STREAM, AGRI şi altele. Pentru ţara mea, fiecare proiect care este eficient din punct de vedere economic este prioritar pentru că, în afara faptului că garantează mai multe venituri la buget, dă şi garanţii suplimentare pentru siguranţa naţională.
În acest sens, nu numai Bulgaria, dar şi întreagă regiune din Sud-Vestul Europei poate să fie determinată că un actor geopolitic în sfera energetică.

Excelenţă,
Cum prognozaţi dezvoltarea relaţiilor Bulgariei cu UE? Dar cu România?

Pentru Bulgaria, UE este fără alternativă. În Europa contemporană nu există o alta instituţie înterstatală care să ofere în acelaşi timp priorităţi politice, economice, sociale, etno-culturale. Foarte des UE este privită că o organizaţie foarte simplificată – aceasta organizaţie s-a transformat în experimentul diplomatic de pace cel mai de succes.
Cineva îşi aminteşte de problemele care sunt de multe secole între Franţa şi Germania pentru Elzas şi Lotaringhia? Nu, pentru că UE a eliminat aceste probleme.
Pentru noi, în Peninsula Balcanică, unde avem şi noi conflicte de multe secole şi amintiri, avem nevoie de un astfel de proiect de pace.
Ceea ce noi trebuie să învăţăm este cum să ocupăm locul potrivit în Uniune. Trebuie să învăţăm specificul acestei instituţii complexe, pentru a putea profita de toate avantajele oferite de aceasta. În două cuvinte – să ne învăţăm să fim europeni contemporani. Eu cred că acest lucru este valabil şi pentru România.
Interviu realizat de către Yordan Nachev

ЗА БЪЛГАРИЯ ЕС Е БЕЗ АЛТЕРНАТИВА
Интервю на Н. ПР. Валентин Радомирски, извънреден и
пълномощен посланик на България в Румъния

Ваше Превъзходителство,
България в качеството си на член на НАТО и ЕС има отговорности в осигуряването на границите си и прилагането на колективната сигурност. В тази връзка, каква е настоящата й политика на сътрудничество с Румъния?

България и Румъния активно участват в Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) и го разглеждат като основен регионален формат на политически диалог за укрепване на доверието и сигурността и за утвърждаване на европейските стандарти в отношенията между държавите от региона.

Господин посланик,
Дунав и Черно море за България и Румъния са от стратегическа важност и от особено значение. Как оценявате ролята на нашите държави при разрешаването на проблемите свързани с региона заедно с европейските партньори и НАТО? А с Русия и Турция?

Да, наистина р. Дунав и Черно море имат важно стратегическо значение и за двете страни. Най-напред няколко думи за р. Дунав. България очаква постигане на по-нататъшен напредък по отношение на Стратегия на ЕС за региона на река Дунав, която се очаква да бъде приета от пролетния Европейски съвет по време на ротационното председателство на Унгария. Нашата страна допринася активно за разработването на тази стратегия и в планирането на развитието на Дунавския регион в контекста на европейската регионална политика и на други стратегии на ЕС, като бъдещата стратегия за работни места и растеж „Европа 2020”.
Ние сме твърдо решени да използваме ефективно предоставените възможности с цел изпълнение на инфраструктурни проекти с национално и общоевропейско значение, допринасящи за социално-икономическото развитие на целия Дунавски макрорегион. Най-важните от тях са: НАБУКО, Дунав мост-2 (Види и Калафат), нови мостови съоръжения, може би при Оряхово – Бекет и Силистра – Кълъраш, както и откриването на нови гранични контролно-пропускателни пунктове, изграждането на хидротехнически комплекси, изграждането на междусистемна връзка на газопреносните мрежи на двете страни в района Русе-Гюргево и др.
Със средствата на социално-икономическото и пространственото планиране и по-доброто управление, и с помощта на всички заинтересовани страни и партньори България и Румъния ще работят в следните приоритетни области:
 Подобряване на достъпността, транспортните връзки и комуникации по и към река Дунав и ефективното използване на енергийните ресурси;
 Подобряване качество на водите, опазване на богатото биоразнообразие, превенция и управление на риска;
 Повишаване на конкурентоспособността на регионите, чрез иновации, образование, култура, туризъм, мултикултурен диалог и съхраняване на регионалната идентичност и богатото културно наследство;
 подобряване на системата на управление, увеличаване на административния капацитет и сътрудничество, и справяне с проблемите на сигурността.
Дунавският макрорегион и Черноморският регион са неразривно свързани не само географски. Като член на Европейския съюз България съдейства Съюзът да възприеме по-ангажирана и активна позиция по всички въпроси на сигурността в Черноморския регион като негова естествена външна граница. Ние разглеждаме въпросите, свързани със стабилността и сътрудничеството в Черноморския регион в по-широкия контекст на Евро-Атлантическата сигурност и сътрудничество.
Нашият принципен подход по политиката на НАТО в Черноморския регион е, че България, Румъния и Турция носят особена отговорност. Считаме, че те трябва да се придържат към координиран, равнопоставен и основан на постоянен двустранен и тристранен диалог подход, целящ изготвянето на адекватна стратегия и практика на НАТО за гарантиране на сигурността и стабилността в региона.
Подписаните през 2006 г. от България и Румъния Споразумения за сътрудничество в областта на отбраната със САЩ са качествено нова стъпка на стратегическо партньорство и допълнителен фактор за гарантиране на сигурността и стабилността в района на Черно море.
Нов и изключително важен елемент на обстановката за сигурност в Черноморския регион е нарастващата роля и значение на инфраструктурните проекти и особено на въпросите, свързани с енергийната сигурност на Балканите и в Европа.
България участва пълноценно в мероприятията по изпълнение на Документа за мерки за укрепване на доверието и сигурността във военноморската област в Черно море. Отдаваме важно значение на своевременния обмен на информация по условията на този документ и участието в ежегодните учения на доверието, предвидени в него, което допринася за повишаване на прозрачността в дейността на военноморските сили на крайбрежните черноморски държави и укрепване на доверието между тях.
Страната ни участва конструктивно в дейността на Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море (БЛЕКСИФОР). Считаме, че БЛЕКСИФОР е един от значимите механизми за гарантиране на мира и стабилността в региона.
На Вашия въпрос за Русия. България счита, че Руската федерация е ключов фактор в Европа и съседните региони, а така също и партньор в разрешаването на глобалните въпроси. Подкрепяме развитието на конструктивно сътрудничество между ЕС и Русия, което следва да се основава на взаимното доверие, общите отговорности и споделените интереси. При оформянето на общата позиция на ЕС спрямо Русия България държи да бъде постигнат приемлив баланс и да бъдат отчетени и защитавани специфичните интереси на всички държави-членки. Запазването на солидарността между партньорите е от особено значение за по-малките държави-членки като България, но смятаме, че тя е от полза и за всички останали.
Във връзка с политиката на ЕС към съседните региони и особено в източното измерение, бихме подкрепили включването на Русия в конкретни проекти на Източното партньорство и Черноморската синергия.

Господин посланик,
Ваше Превъзходителство, Геополитиката на енергийните ресурси оказва голямо влияние в настоящия етап върху икономическото развитие. Има ли проекти за трасета, които са изгодни или не са изгодни за България. Смятате ли, че през призмата относно фокуса върху дунавската политика, България може да стане важен геополитически актьор за развитието на енергийни проекти? Кои биха били те?

Да, в настоящия етап енергийните проблеми имат съществено, а понякога и решаващо влияние върху формирането на външнополитическите решения. При това не само за великите сили, а за всички държави, защото енергийните ресурси са основна предпоставка за развитието на съвременната икономика. Не случайно енергийната дипломация е може би най-интересното ни направление в модерната дипломация. България и Румъния имат преимуществото да са разположени в район, в който поради параметрите си е изключително подходящ за съвременните енергийни комуникации. Освен досега изградените електропреносни, нефтени и газови връзки през последните години се водят интензивни преговори за големи енергийни проекти като “НАБУКО”, “ЮЖЕН ПОТОК”, “AGR” и др. За моята страна приоритетен е всеки проект, който е икономически ефективен, защото освен, че гарантира повече приходи за бюджета, той дава и допълнителни гаранции за националната ни сигурност.
В този смисъл не само България, но целият район на Югозападна Европа може да бъде определен като геополитически актьор в енергийната сфера.

Ваше Превъзходителство,
Господин Посланик, Как прогнозирате развитието на отношенията на България с ЕС? А с Румъния?

За България ЕС е без алтернатива. В съвременна Европа няма друга междудържавна институция, която да предлага едновременно политически, икономически, социални и културно-етнически преимущества. Много често ЕС се разглежда прекалено опростено – предимно или даже само като финансово-икономическо обединение. Забравя се по-важното – тази организация се превърна в най-успешния мирен дипломатически експеримент.
Някой спомня ли си вековните проблеми между Франция и Германия за Елзас и Лотарингия? Не, защото ЕС ги обезмисли.